Ако не бяхме усетили Истанбулската клопка, ако беше хлопнал този наднационален вълчи капан, бъдете сигурни, че всичко останало щеше да мине тихомълком - норвежки модели, национални стратегии за детето,...
Изобщо нямаше да разберем какво се случва!
И щяха да ни се подсмиват постфактум джендърите като хиени - “еми ние сме вече страна по тази конвенция, тя трябва да се прилага на национално ниво”.
Това беше една голяма, стратегическа победа!
И ако някой сърдито ми каже - ама виж сега националната стратегия...
Да, виждам!
А вие какво сте очаквали? Те да се предадат ли?
С огромния си финансов ресурс, с подвластността си на злото, с позициите си в европейските институции - да се предадат?
Наивно е това очакване.
Но е наивно и тяхното очакване ние да се предадем!
Земният живот на човека не е ли воюване, пита библейският герой Йов.
Да, воюване е!
И както казва Еклесиаст, “в тая война няма уволнение”.
Мечът да не ръждясва в ножницата!
РАЗГОВОРЪТ СЕ ЗАПИСВА
Години преди да падне Берлинската стена,...